Най-големият български цирков артист Лазар Иванов Добрич е роден на 23 юни 1881 г. в с. Равно поле, Софийско.

Учи в Политехническото училище в Ание, Франция, но го напуска и става цирков артист. Дебютира 16-годишен на 1 октомври 1897 г. в Брюксел в номера „Въздушни бари“, изпълняван от румънската трупа на Димитреску, с която с прекъсване работи до 1901 г.

През 1905 г., когато е на 24 години, представя за първи път създадения от самия него знаменит номер „Трапец на смъртта“ в берлинския цирк „Шуман“. В този номер Лазар Добрич въвежда във въздушната гимнастика специална апаратура, която е негово изобретение. По-късно тази апаратура е широко използвана в цирковата практика.

В първите години на века Лазар Добрич работи последователно в цирковете „Ренц“, „Чинизели“, „Волнер“, „Барнум Байлай“, „Хамершмид“, „Пиер-антони“, „Браун“ и др. Гастролира в много държави на трите континента – Европа, Азия и Америка. В цирковете на тези страни той изпълнява многобройни, забележителни със своята сложност и трудност номера, издигайки международния престиж на българския цирк.

В годините от 1919-та до 1926-та Лазар Добрич заедно с брат си построява в София стационарния цирк „Колизеум“. Междувременно редактира сп. „Цирков глас“. Заедно с А. Димитров и К. Михайлов основава цирк „Роял-Добрич“, който функционира в продължение на 15 години, от 1933 до 1948 г. През следващите осем години големият цирков артист, гимнастик, акробат и режисьор е директор на цирк „Родина“ – това е национализираният цирк „Роял-Добрич“.

В годините между 1956 г. и 1961 г. е главен режисьор в дирекция „Български циркове“.

Лазар Иванов Добрич е изтъкнат педагог. Той обучава, подготвя и възпитава голяма част от следвоенното поколение циркови артисти. Негови ученици са артистите, допринесли най-много за славата на българското цирково изкуство. Лазар Добрич поставя номерата „Акробатика“, „Бари“, „Жокейска езда“, „Преден трамплин“, „Стълба на крака“, „Шари-вари“, „Отвесни въжета“, „Перш“, „Танц върху опъната тел“ и др.

Лазар Добрич умира на 02.1970 г. Той е автор на книга със спомени – „С цирка по света“, издадена посмъртно и на автобиографичния роман „Смъртният скок“, издаден също посмъртно.

Носител е на най-голямото отличие в цирковото изкуство – „Сеньор на цирковото изкуство“.